Благодаря за това че те има
Тежки мъгли тихо нагазват в реката.
Навън е хладно, вали,всичко е в нежна позлата.
Твоите думи в нощта идват неистово голи.
Боже, каква простота,а толкова много глаголи.
Обичам я есента,леко минорна, без звуци.
Време на лека тъга,сега ще заплачат олуците.
Време за малко любов, много е стара, немирна.
Като Божи благаслов, неистова и безпирна.
Усещам твойте коси, ей-там до моето рамо.
Само тебе съм искал, само теб,само...
Усещам твойте очи, твоите сини зеници.
Искам те само за мен, да полетя като птиците.
Ти ми даваш живот, ти даряваш ми вяра.
Как да кожа сега, че обичам без мяра.
Не искам сега да се спра, не не искам да спирам.
По-добре от това, какво ли да коментирам.
Вън е хладно и иде лютата зима.
Благодаря ти mariniki за това, че те има.
© Красимир Дяков All rights reserved.
