Благослови ни и прости!
Колко много прекаждани недели,
коя от всички е разтворена за нас?
И колко делници - молитви бели
като свещички, запалени край нас?
И колко много изгреви и залези,
кои от всички са наречени за нас?
И колко много подлези и надлези,
и колко пътища неминали през нас?
Нощта си тръгва - първа и последна
и утрото по цвят не се повтаря ...
В очите ти ... до дъно щом погледна,
Вселена цяла сякаш се разтваря.
Не питай нищо, отговори няма -
в сърцето ти израсвам с любовта.
Онази истинската, най-голяма ...
Не питай нищо, пръст сме от пръстта.
Благослови ни Господи!
И ни прости ...
.....
(Целувам гънките по мантията бяла!)
© Йоанна All rights reserved.
