Блудница
Тая моя душа, отчужди се от мене!
Като блудница тръгна да дири подслон,
с изпочупени нокти, издрани колèне,
спирала размазана, лъскав блузон.
Спря, дето сбират се всички посоки
и заголи бедрата си - мраморен прах,
ментов дъхът ù, косата разрошена,
в очите - безумие, в устните - грях.
Скъпо не вземаше, даже обратно -
беше готова едно питие
щом я почерпят, да тръгне със някой,
без да попита Защо, Накъде.
Колко я молих при мен да остане...
Тя ме поглеждаше с мъртви очи,
дрезгаво казваше: "Няма да стане!
От теб не получих ни грош, ни мечти!"
Веднъж мина Мъж и поспря се до нея,
погледна я топло, протегна ръка,
заслуша се в скрития, тайния вопъл,
останал нечут от корави сърца.
Погали я, даде ù нежна утеха.
Бе рицар с оръжие - думи-мехлем.
Душата повярва му, чиста и лека,
влюбена в Него, се върна при мен!
© Таня Донова All rights reserved.
