Блудница
Тая моя душа, отчужди се от мене!
Като блудница тръгна да дири подслон,
с изпочупени нокти, издрани колèне,
спирала размазана, лъскав блузон.
Спря, дето сбират се всички посоки
и заголи бедрата си - мраморен прах,
ментов дъхът ù, косата разрошена,
в очите - безумие, в устните - грях.
Скъпо не вземаше, даже обратно -
беше готова едно питие
щом я почерпят, да тръгне със някой,
без да попита Защо, Накъде.
Колко я молих при мен да остане...
Тя ме поглеждаше с мъртви очи,
дрезгаво казваше: "Няма да стане!
От теб не получих ни грош, ни мечти!"
Веднъж мина Мъж и поспря се до нея,
погледна я топло, протегна ръка,
заслуша се в скрития, тайния вопъл,
останал нечут от корави сърца.
Погали я, даде ù нежна утеха.
Бе рицар с оръжие - думи-мехлем.
Душата повярва му, чиста и лека,
влюбена в Него, се върна при мен!
© Таня Донова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Страхотно! Уникален сюжет! Как си се сетила!Браво, Таня!
Оценявам го по достойнство!Поздрав от мен! -
Не напразно са казали хората - "Любовта ще спаси света!"
Докосна ме и развълнува! -
Хубаво!Поздрави!
-
Светле, мисля, че на това му казват "близка душевност"!
Огромни благодарности на всички и нека душите ви греят в любов и светлина! -
Пак, че се е върнала...Има и по-лоши случаи...
Обожавам стиховете ти, Токси! Все едно аз съм ги писала!
Поздравления! -
Много оригинално и в същото време много истинско! Такива са душите ни, все блудни се скитат някъде! Поздрави!
-
Интересно хрумване и чудесно изпълнено! Поздравления!
-
Друго си е мъжът с главно М
-
Разплака ме... Много близо до мен... поздрав, Таня!
-
По-щастлива щом се е върнала
и тялото твое тя е прегърнала
утеши се в нейната прегръдка,
дари я с искренна целувка. -
Ехаааааа! Харесах много!
-
Душевната хармония трудно се постига - пътят е дълъг и страшен! Добре си го описала! Харесах!
-
Аз пък много харесах яркия образ на блудната душа! Страхотно!
-
Твоята навреме се е осъзнала или той навреме я е открил...
Чудесен стих, Любима! -
Аплодисменти от сьрце!
-
Елица, мнението ти ми е особено ценно!
Людмиле, Браян Адамс има една песен по тоя повод. Твоето харесване е синоним на моралното ми удовлетворение!
Апропо: Това са! Знам и че дългът не съществува, но понякога обичам да си вменявам измислени вини и да се самобичувам, особено ако с предходно свое действие неволно съм накарала някого да се чувства дискомфортно
Благодаря ти от сърце!
Емо, приятелю! -
Чудесно произведение Танче. Много ми хареса
-
И аз харесах, Таня!
-
Душата повярва МУ, чиста и лека.
Влюбена в НЕГО, се върна при МЕН.
Страхотен триъгълник си създала! Не точно с думите, които съм подчертал. Сторих го, за да покажа символиката. Триъгълникът е: Душата на лирическата - Той - Лирическата. Много оригинална идея. Раздвоената в неверието си жена и Той - свързващото звено и връх на триъгълника. Обожавам щастливия край! За трети пореден път през последните 24 часа на душицата ми е благо, и то все заради творби на автори, носещи името Таня.
Апропо: Последните стишия не са ли опит за връщане на някакъв стар дълг? - Ако е така - защо? - Дълг никога не е съществувал!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Никола! Камелия! Василена! Радвам се, че стихото ви е харесало, защото си ми е едно от любимите!