Отново поругана, засрамена, смутена,
душата омерзена, белязана с пореден грях;
отломка от достойнство дали остана в нея,
където болката танцува с ярост и без страх!
От собствената плът - непоносимо отвратена,
без път навън след поредната затръшната врата;
смачкани банкноти, в лицето и захвърлени лежерно
от поредния палач, ликувал над парченцата душа.
Палачи - само колко много!
Кога ли ще се свършат?
Ще спрат ли да късат от плътта и нощ след нощ?
Ще продължават пак да се залъгват, ...