Блудница
Простете ми, че бях несъвършена.
И толкова несъвършено ви обичах.
Че от шлифовани обноски бях лишена.
И пред кумири бездиханни коленичех.
Простете за оскъдните ми грижи
и моето превъплъщение в отшелница.
Че вечно срещу вятъра се движех,
в преследване на вятърните мелници.
Простете ми, за липсата на време,
с билет еднопосочен отлетяло.
Животът може всичко да ни вземе,
разтворим ли душите си изцяло.
Аз търсих щастието в четири посоки,
разпънали черва в света голям.
Но не потърсих, Боже, в себе си, дълбоко...
То винаги било е само там.
Сега съм тук. Далечна. Непозната.
Ни майка. Ни жена. Без лик и пол.
Посрещна ме зла мащеха – вината.
И ме погълна, като попадия на разсòл.
Нали бях блудницата, дето се завърна,
зажалила за дом, деца и мъж.
Днес прошката очи от мен извърна...
Че Господ дава шанс. Но по веднъж.
© Jane Doe All rights reserved.
