Блудният син
Коя съм, Боже, аз, че да откажа,
на блудния ти син трапеза
с очакване ще се накажа,
а прагът под краката ми ще стене
И прашен (като след Голгота),
гордостта да хвърли и да влезе,
да видя във очите му живота,
а пулсът му да диша с мене.
За атовете черни да ми каже
развели гриви в бурно време,
за нощите си стръмни, във които
е учил болката си да приема
За соколът, кацнал върху меча
преди зад хълм луната да залезе
и единакът див привел глава
до изранените от път колене
Коя съм, Господи, да не замеся
прошка с мед в погача бяла -
да чуе песен на житата в хляба
и да усетя, че душата му е цяла
Да му налея щедро милостта Ти,
утаена в дланите на чаша
и в застланото отдавна ложе
да чуя как сърцето му ме чака
На блудния ти син трапеза
не мога да откажа, Боже...
Една любов на масата ще има,
а с нея и душата си ще сложа
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
