Блузка с пъпки
Вчера, както си ходех по кея,
нещо сякаш ми каза: Поспри!
Блузка с пъпки и слънце през нея,
и очи, и очи, и очи.
Толкова млада, толкова хубава!
И от свежест как всичко трепти!
На косите си носеше Чудото
да цъфти, да цъфти, да цъфти!
На дете Господ дал огледалото -
най-доброто! Мъжки очи.
Грациозно се виеше тялото
и лъчи, и лъчи, и лъчи.
Боже мой, качи се на надлеза.
Сякаш слънце премести се там.
Аз си тръгнах, неволно, със залеза
и съм сам, и съм сам, и съм сам...
© Красимир Дяков All rights reserved.
