Блян
Здравей, Любов! Пиша от далече.
Ти помниш ли ме млада и добра?
Когато тръгна, беше зимна вечер,
а вън на преспи трупаше снега.
Замръзнали прозорците скрежаха,
намигайки зад плътна пелена.
Елхичките пък радостно блестяха
с очакване на празник, В тишина.
Да! Коледа бе, бяла и вълшебна,
но плачеше от студ една душа.
Моята, защото за последно
целувах с обич топлата ръка.
Тръгна си, преследвайки мечтите
по чужди пътища, под чужд простор.
А аз останах, скрила си сълзите,
тук, сама, във зъзнещия двор.
И пак е зимна нощ. И пак блещукат
звездите като в коледен гирлянд,
а аз, вместо подарък, за сполука,
изпращам ти, Любов, от моя блян.
© Таня Мезева All rights reserved.
