Nov 10, 2009, 7:55 PM

Блян

  Poetry
933 1 1

Не ме съди за всяка грешка,
не ми се подигравай за мечтите,
че всяка болка е човешка,
не знаеш как тежи ми във гърдите!

Не ме съди за всички нощи,
в които съм преглъщала сълзите...
Ти не знаеш колко още
плакала съм, скрита от тълпите!

Ти не знаеш колко много,
силно, страстно съм желала!
И дори сега не знам, че мога...
А колко много съм мечтала!

И колко много пъти падах,
а нямаше под мен опора
и болката да свърши се надявах,
да свърши и да няма втора!

Не ме съди за самотата,
не мога след любов да тичам...
Опитай се да видиш във душата -
аз просто исках да обичам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иринка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...