ivtorinka (Иринка) ivtorinka (Иринка)
70
Nov 10, 2009, 7:55 PM

Блян

  Poetry
927 1 1

Не ме съди за всяка грешка,
не ми се подигравай за мечтите,
че всяка болка е човешка,
не знаеш как тежи ми във гърдите!

Не ме съди за всички нощи,
в които съм преглъщала сълзите...
Ти не знаеш колко още
плакала съм, скрита от тълпите!

Ти не знаеш колко много,
силно, страстно съм желала!
И дори сега не знам, че мога...
А колко много съм мечтала!

И колко много пъти падах,
а нямаше под мен опора
и болката да свърши се надявах,
да свърши и да няма втора!

Не ме съди за самотата,
не мога след любов да тичам...
Опитай се да видиш във душата -
аз просто исках да обичам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иринка All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0