Jun 4, 2009, 10:38 PM

Блян

  Poetry » Love
920 0 3

Иска ми се,

толкоз ми се иска,

нямам вече сили за това -

 

да дойда и да  притисна

 твойте крехки рамена,

 

да върна старата магия

там във древната гора,

да дойда и да преоткрия

смисъла на любовта.

 

Изпи като последна капка вино,

животът всичко пресуши,

всяка капчица надежда -

от душата ми изтри...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Калоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...