тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
Aug 18, 2007, 1:27 PM

БЛЯН 

  Poetry
486 0 5
Стоя неподвижно, като изсъхнала мумия черна,
като забравена вещ, в ъгъла запокитена.
Някой свири стар романс, вечерен
и струни в забавен каданс, затихват.

Превръщат се в ухание, сянка и шепот,
в трепетно "Да" по здрач във градина.
Едно присъствие възкръсва и ми прошепва:
"Мигът и денят на  любовта, запази ги!"

А аз стоя неподвижно в омая безсмъртна,
превръщам се в ухание, сянка и шепот ням,
като подарено и пазено цвете, изсъхнало -
необяснимо вечен, неуязвим момичешки
                                                                блян!

© Мариола Томова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??