Блян във пепелта
През нощта си във съня ми.
През деня си в мисълта.
Тръпки раждат и бляна ми,
но предвкусвам пепелта.
Знам, че в нелюбовно време
любовта е във затвор.
Всяко нейно чувство дреме,
с времето то влиза в спор.
Знам сърцата, че тъгуват
и се търсят те на път.
Те във врмето лудуват,
но са все на кръстопът.
Сам във времето разделно,
аз забравям си речта.
И живеейки отделно,
се превръщаме в мечта.
През нощта си във съня ми.
През деня си в мисълта.
Но угасва тъй бляна ми -
цял потъва в пепелта.
© Никола Апостолов All rights reserved.
