Така близо, а така далече...
с копнеж протягам към теб ръце,
но как да те докосна?
Да те имам ми е забранено!
До теб, но сякаш през стъкло
докосвам те, чувам те,
виждам те, а те няма!
Усещам те в съня си...
грях с мирис на любов.
Там докосвам те със страх.
Нежно потъвам в ръцете ти.
Губя се в очите ти.
Страст изгаря телата ни.
И там, под лунната светлина, 
сливаме се в едно.
Докосвам лицето ти,
жадно целувам устните ти,
но утро иде и теб те няма!
Будя се с вина, от слънцето огряна,
но сълза не се стича!
Макар и през стъклото, виждам образа ти светъл.
В сърцето ти за мен място няма...

                                            ... блян забранен си ти!!!