Aug 23, 2007, 8:56 AM

Блянове

  Poetry
836 0 3
БЛЯНОВЕ

Аз те чувам, че казваш: Обичам те!
И вярвам в смисъла на тези слова,
а заедно с изречените мили думи
дланта ти ляга върху моята глава!

И тъй, положила глава на твойто рамо,
с ръце подпрени върху твоите гърди,
аз мисля си за любовта голяма,
която съдбата днес ни подари!

Докосваш с устните си мойто чело,
запалваш огън в нашите души!
Телата ни изгарят във пожара,
избухнал в небесни висини!

Аз болката със радост ще изместя,
нещастието, щастие ще замени!
Тогава туй не ще са само,
блянове и сънища... Мечти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...