Бодливки
В селски двор
до стар стобор
растеше парлива
зелена коприва
и беше нещастна,
че я считат опасна
и никой не смее
да припари до нея.
В двора растеше
и дивно цъфтеше
и роза прекрасна,
и макар и опасна,
със остри бодлички,
я обичаха всички.
– Ех, колко красива
и много щастлива,
с обич обградена
си, розичке червена!
Мен никой не поглежда,
със проста съм одежда
и чувствам се сиротна,
все тъжна и самотна.
Розичката се обърна,
и надменно ѝ отвърна:
– Сигурно си непотребна! –
и дори не я погледна.
Чудно време отлетя,
розичката прецъфтя
и засрамена тогаз
промълви със кротък глас:
– Прости, не бях права аз!
В гордостта си прекалих
и те много нараних.
Заслепена сякаш бях,
истината не прозрях.
Мойта красота изчезна,
а ти още си полезна
като храна и билка.
Във това време Милка
с празна във ръка торбичка
и със плътна ръкавичка
при тях забързана дойде
копривка да си набере.
После мама най-изкусно
ще я сготви много вкусно
и отвара ще направи,
да я пият, да се здрави.
Радостна Копривка беше,
повече тя не тъжеше
и се чувстваше потребна,
билка ценна и целебна.
© Ангелина Михайлова All rights reserved.
