Jul 8, 2007, 11:57 AM

Бог даде ми перо

  Poetry
1.4K 0 0

Бог даде ми перо да напиша твоето име.
Кървавите букви тегнат над моя сън.
Кошмар безкраен,
траен гръм,
светкавца без удар,
звук без шум...
Любовта дойде и отиде си така,
както болката се ражда,
и загнездва в нашите сърца.
Бог даде ми перо,
за да напиша колко те обичам и макар да се заричам,
че лъжа е това...
Без теб не мога да продължа...
Сърцето ми не можа да ме накара да замълча...
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...