Бог е отшелник
За какво сме раждани изобщо,
живеем, страдаме и мрем...
Господ дава ни любов, защото
някога ще трябва да я погребем?
За какво сме раждани се питам,
щом умираме, от старост може би...
или от мъка по живот раздрипан,
или от болка по изгубени мечти?
За обич ли? - нима си струва?
Нали от обич се умира най-подир,
но обич и със смърт не се купува,
обичам ли?... или пък си отивам с мир?
За какво сме раждани се чудя,
даже няма епилог за всички нас...
нито послеслов,от който да се будя
нощем, щом сънувам края си и аз!
За какво е цялата земна тревога,
бог е отшелник, мрази ни много...
и завижда с божествена злоба,
че сме хора... и наказва ни строго!
Бог е самотник, той ни обрича,
живеем да страдаме, накрая мрем...
завижда ни, че няма коя да обича
и няма за коя от любов да умре!
© Любослав Костов All rights reserved.
