"Бог ми каза - Обичай врага си!" и сс заобичах
Не си харесвам дрезгавия глас,
наместо с шепот, старчески говоря.
Задъхвам се, когато преценя,
че думите ми не разбират хората.
Безкраен гаф - очите ме болят,
в детайлите за мъдрост да се взирам
и с две напред, а после три назад,
инатът ми покой не си намира.
Забързана пропускам сто неща
и с ключовете нищо не отключвам,
защото са за грешната врата,
зад нея няма нищо да се случи.
Червен килим постилам в утринта,
а изгревът по него не минава...
Дали научих своите деца
кое е преходно, кое остава?
Тежа си като пролетна роса
и всичките ми шемети се борят.
Врагът във мен очаква чудеса -
да го обичам, по повеля Божия.
