Като въздишка те изричам.
Като молитвата те сричам.
В душата винаги те нося.
Любов от тебе тихо прося.
И Господ днес ни благославя,
и всяка стъпка ни улавя.
Привет на любовта ни праща-
с любов към нас ни се отплаща.
А ние в него се кълнеме
и в любовта си го зовеме.
Свидетел нека да ни бъде,
че любовта ни ще пребъде!
© Никола Апостолов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
