Да приседнеш до елхата,
сгушен в скут любим.
Да повярваш отново в чудесата,
заслушан в приказки от Братя Грим.
Да пукат тихичко дървата
в горящата камина,
да къкри ароматно и чорбата,
докато навън вилнее люта зима.
Да си благодарен за този миг,
че щастие в дома ти грее.
Наум да се помолиш, като в стих,
това богатство вечно да живее!
© Галина Кръстева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
