Да приседнеш до елхата,
сгушен в скут любим.
Да повярваш отново в чудесата,
заслушан в приказки от Братя Грим.
Да пукат тихичко дървата
в горящата камина,
да къкри ароматно и чорбата,
докато навън вилнее люта зима.
Да си благодарен за този миг,
че щастие в дома ти грее.
Наум да се помолиш, като в стих,
това богатство вечно да живее!
© Галина Кръстева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
