Богиня
Взе в шепа въглен зарад мен,
жарта да сгрее сетивата.
На сивотата в мрачен ден
да разпнеш с обич самотата.
До болка да изпепели
дланта, която ме прегръща.
Дълбоко в изгрева се взри,
зората в пурпур се завръща.
А моят лик е озарен
от дъжд целебен - благодатен,
щом крачиш с мен във моя ден,
в света красив и необятен.
На болката да устоиш,
за да ме пазиш невредима,
за теб да бъда пристан тих,
да бъда пролет посред зима.
Жарава да съм сред леда,
оазис ведър - сред пустиня.
в усмивката ти да цъфтя,
в сърцето ти да съм богиня.
© Златка Чардакова All rights reserved.
