Безумци сме, щом днес убиваме съдбата.
Безумци сме, щом слънцето заменяме със мрак.
Безумци сме, щом бягаме от свободата.
Безумци - полетели в собствен свят.
Деца сме, не разбрали що е болка.
Деца сме, тръгнали напред без страх.
Деца - изгубили се в пещера дълбока.
Деца - избухнали във тъжен смях.
И хора сме - потърсили надежда.
Човеци - паднали от светлия Олимп,
но Прометей със факела отново ни повежда
да станем Богове и на греха си да простим.