Без любов ще се живее,
така реши го твоят Бог.
А ти взе, че го послуша
и стана към мен жесток.
Любовта е птица волна,
радост, порив и надежда.
А твоят Бог я заклеймява,
грях вижда той насреща.
Не мога с него да се боря,
с библии и със забрани.
Не признавам твоя Бог,
превърнал любовта в клади.
До кога ще нося в сърцето
болката бодлива.
И кой на любовта положи
венеца от коприва.
.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
