Jan 21, 2012, 5:48 AM

Богомил

  Poetry » Other
563 0 1

Прости ми, Господи, пред тебе коленича,

за всеки сторен и несторен грях!

Обичам те... и истини изричам

с молитвите, и търся те чрез тях!

 

Ти без попове даваш покаяние –

душата ми канона не чете,

ала искра от твойто мироздание

е вярата в човешкото сърце!

 

Докосваш ме чрез своята гореща 

любов и ми даряваш светлина!

И не със пламъка на восъчните свещи

разпалваш в мен негаснеща мечта!

 

Прости ми, Господи, пред тебе коленича!

А в камъка попила е сълза...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сърдечен поздрав, Мариан! Силно, чувствено и искрено...

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...