Боготворен(и)е
"И този мъж е Господ до мига,
във който безпощадно се разминем"
(К. Кондова)
Добре дошъл. Ела. На прага духа.
А култове не се започват с болест.
Слепих ти храм от своята разруха.
Дъхът ми дълго скита, богомолен
из устните на златните ми идоли.
И дълго чистих стъпки кал с косите си.
Но този ден е (не за пръв път) Видов.
Ела сега. Болезнен си от скитане.
Ела сега. Да бъде твойта воля.
И твойто царство нека е в гърдите ми.
Не питам кой си. Просто ти се моля.
Религии не се създават с питане.
Ела сега! И аз ще съм река.
Ходи по мен, докато се разкалям.
Разцепвай ме чрез нечия ръка.
Води ме през пустини, Господарю!
Не стой на този праг. Ела. Сега!
Косите ми са глад. Като след пости.
Със тридесет скрижала суета
построй ми свят. И властвай в него... Господи.
© Елица Мавродинова All rights reserved.
