Nov 25, 2019, 6:47 AM

Боготворение

855 0 0

 

Целунах те

                      и те превърнах 

                      в божество...

Магически

                      и двойнствен!

Бог на вятъра

                      и на красивите

                      словосъчетания!

Синя вечност свети

                      в твоя ореол.

 

Вместо Разпятие

                      нося златна ябълка

                      и очаквам

                      Възкресението!!!

 

 

Венеция Павлова Маркова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венеция павлова Маркова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...