Бохем
Вися между четири посоки
с колебания най-дълбоки.
Чудя се коя да избера,
мислите си как да събера.
Колебанието май заседна
във фантазията ми бедна.
И измислих в тоз час:
„Бохем ще стана аз!”
Ям маслини без костилка
и пия само от бутилка.
Нищо не ми е забранено
и за нищо не ми е притеснено
Хората за мен бърборят,
в бъдещето ми ровят.
Калпазанка съм била
и всичко даром съм добила.
Трябвало да се работи -
аз им викам: ”Идиоти!”
Казват ми : „Учи!”
Леле, само как звучи!
Какво? Учение?
Сякаш нямам вдъхновение.
Трудът от памтивека
красил бил човека.
Я да си наместя аз дюшека,
a после - на дискотека.
А пък утре ще му мисля
животеца си как да осмисля...
© Веселина Стоянова All rights reserved.
