Божията ръка
Във вените му буйна кръв течеше
Бунтуваше се в мене младостта
аз бях безгрижно , весело момиче ,
не знаех що е зла съдба .
Но ето , че беда срази ме,
страхът обхвана моите сетива
забули в мрак душата вцепенена
и стенеща остави я в нощта.
Уплашена , самотна и ненужна
почувствах се и аз не знам защо
и болестта оказа се жестока,
изгаряща ме в огнено кълбо.
Но някак странно и мистично
Една нощ случи се това
присъни ми се Синът Божий,
с протегна към мен ръка.
И ето , че надежда появи се
и Бог пробуди страдащите ми душа
чрез вярата искрица платна в мене,
заровена там нейде в пепелта.
И нека таз искрица не угасва
и озарява вечно моята душа
в молитва кротко ще приседна
чрез Бог искрицата ще възкреся
© Ивана Величкова All rights reserved.
