Болен здрав носи
БОЛЕН ЗДРАВ НОСИ
Зима дойде и сняг падна.
Кума Лиса пак е гладна.
Омърлушена по пътя
натъжена тя се лута.
Но не щеш ли, хей го, на -
иде дядо със лула,
кара в своята шейна
прясна риба у дома.
"Я, какво ли някой тук
е загубил насред път?!"
Дядо бавно приближава:
"Виж ти - Лиса, а не шава!
За подарък хубав става.
Със якичка от лисичка
ще е бабата добричка."
Мята Лиса във шейната.
Там при рибата в средата
и по пътя продължава -
скоро село наближава.
Ала хитрата Лисана
стана - работа захвана.
Рибките на пътя пусна -
нито една не пропусна.
И от празната шейна
най-накрая скочи тя.
Бързо рибките събра
и прибра се у дома.
Колко много риби хвана
с хитрост нашата Лисана!
Кой ли идва? Чук, чук, чук!
Гостенин пристига тук.
Братовчедът кум Вълчан,
гладен, със кожух съдран.
Бързо влиза, не се мае.
"М, м, м... че хубаво ухае!"
Лиса рибка му подаде,
Вълчо бързо я изяде.
И в очите със надежда
той към другите поглежда.
Вижда Лиса какво става
и набързо тя решава
ум на Вълчо да даде -
риба щом му се яде.
"Да отидем на реката." -
му предложила кумата.
"Ех, замръзнала е тя,
но това не е беда.
Дупка ти пробий в леда.
Колко много риба, виж,
можеш сам да уловиш.
Тук опашка потопи,
потопи и потърпи."
"Глупав Вълк - това си ти.
Хей, опашко, замръзни!"
Лиса тихо си приказва,
но на Вълчо друго казва.
"Братко Вълчо, аз ти бая,
много риба ти желая.
Пълен кош да уловиш,
та и мене да гостиш."
"Време е!" - рекла кумата.
Но замръзнала реката.
Дърпа Вълчо с всичка сила.
"Много се е наловила!!!"
- Лиске, моля, помогни!
- Дърпай, Вълчо, можеш ти!
В това време на реката
дошли жени от селата.
И вълка те щом видели,
всичките се разпищели.
Мъжете им долетели.
Кой със вила, кой със прът -
удрят здраво, без да спрат.
Без опашка към гората
хукнал Вълчо през полята.
А пък хитрата лисица,
скрита в една воденица,
със брашняна каша бяла
тя омазала се цяла.
Отдалече запищяла
и към Вълчо полетяла:
"Оле, Кумчо, погледни!
Мъничко ме съжали.
От бой мозък ми изтече,
ще припадна, братко, вече!"
И нали е жалостив,
на гръб взел я Вълчо сив.
"Здрава съм, а болен ти!
Здрава съм, а болен ти!" -
шепне Лиса под носа си.
- Какво казваш, Лисо, ти?
Сигур много те боли?
- Бая Вълчо. Ти върви!
У дома ме занеси.
Ох, ох, много ме боли!
Пристигнали. Тогава тя
отплатила се така.
"Глупав Вълчо, ха, ха, ха!
Риба лови във леда.
Бит и - пребит, ха, ха, ха,
ме донесе у дома!"
Тя, приказката, свърши. Край.
Но ти, дете, си помисли
и ако можеш ми кажи.
Аз не знам. Другари ли са
Кума Лиса и Вълчан?
© Лилия Велчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благородно ти завиждам за умението, да пишеш така хубаво за децата и не само... Беше удоволствие за мен да прочета!
Поздрави от Велинград! -
Eх, Лили. Нямам търпение да си създадем с жена ми поне едно отроче, за да го откърмим със твоите стихове - незчерпаем кристално чист извор на мъдрост и благородство. Прегръщам те, земляче, до задушаване. Иво
-
това си е цяла книжка, Лили...
с едни чудесни илюстрации...
ще се получи прекрасна книжка...
сърдечно те поздравявам -
Хубаво се е получило!
-
Аз не смятам така...
-
`!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Водилея, Ралица, Ивон, Маги, Галка, Ивчо, Нина, Галя, Стойне, желая ви красива пролет и творческо вдъхновение! С обич!