Отново се стъмни!
Не знаеш как боли,
а самотата жалка
в погледа тежи.
Боли от спомени подпухнали.
Болят мечтите ми изсъхнали,
а тишината кратка
в душата ми кърви.
Порои от любими сънища,
стъпки от неизвървени пътища
и светлината гладка
в сълзите се топи!
Отново се стъмни!
Боли!
20.01.2002 г.
© Мариета All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
