Dec 28, 2013, 9:22 PM

Боли ме 

  Poetry » Civilian
602 1 3

 

За хорската горест, скръб и печал;

за мнимите думи - души без име;

за някой възторг в мъка умрял; -

за всички стенания, ах, как боли ме!

 

Боли ме душата за „мъртвите хора”.

Боли ме, когато сме в Утро дори…

Потъвам в безтегловност, викам за опора,

а Простора от „хора” мълчи ли,

                                                             мълчи…

 

Душата ми се влюби в синеока Свобода,

на белолика Утрин тя се врече!

С Венец от злато, но под клепките с Тъга,

по друм отрънен броди вечер…

© Александър Петров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??