За хорската горест, скръб и печал;
за мнимите думи - души без име;
за някой възторг в мъка умрял; -
за всички стенания, ах, как боли ме!
Боли ме душата за „мъртвите хора”.
Боли ме, когато сме в Утро дори…
Потъвам в безтегловност, викам за опора,
а Простора от „хора” мълчи ли,
мълчи…
Душата ми се влюби в синеока Свобода,
на белолика Утрин тя се врече!
С Венец от злато, но под клепките с Тъга,
по друм отрънен броди вечер…
© Александър Петров All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
