За хорската горест, скръб и печал;
за мнимите думи - души без име;
за някой възторг в мъка умрял; -
за всички стенания, ах, как боли ме!
Боли ме душата за „мъртвите хора”.
Боли ме, когато сме в Утро дори…
Потъвам в безтегловност, викам за опора,
а Простора от „хора” мълчи ли,
мълчи…
Душата ми се влюби в синеока Свобода,
на белолика Утрин тя се врече!
С Венец от злато, но под клепките с Тъга, ...