боли ме...
вървя обезумяла
от болката нанесена
като куршум в сърце...
търся път по който да вървя
и да забравя раните нанесени
от теб....
скитам се,вървя,но по пътя
отново болката намирам...
и като нож в ръце,забиват се лъжите...
лъжите за една измислена любов,
останал само духа и който в сънищата
ми витае....
и се чуствам като мъртвец във гроб..
който студенината си не може да изтрае...
...
отново пак по улиците скитам като човек
с откраднато сърце,като бездомник дом не можещ да открие ридае моята душа...
...
а бяхме с теб щастливи,но болката отново мястото на щастието зае.....
и зная аз че като в ковчег заключено,
ще бъде моето сърце...
© Весинцето без такава All rights reserved.
