Боли, разкъсва се на хиляди парчета,
скитаща в нереални светове...
Боли, възкръсва Душата ми проклета,
ревяща, жални звуци тя кове...
Не стига въздухът, пропит с отрова,
като гарван очите ми кълве.
Не стига дъхът ми, като лед окова,
стиска гърдите и в мрак ме зове.
Боли ме Душата, скитница печална.
Търсеща някъде там светлина.
Боли ме Душата, грешница жална.
Тихо ридаеща, безмълвна топлина...
© Елeна All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
