Боли, но ще отболи
В душата ми има тревога
и няма за нея покой.
Какво да я правя, за Бога!
В какво е виновен пък той?
Аз зная обаче какво е
и имам за всичко хабер.
Душата без листи дърво е
и суха асма в гроздобер.
Голяма любов ме напусна-
останах без захар и сол.
Вечеря и закуска безвкусна -
и празен е пустият хол.
Не знам и какво да направя,
но няма да правя сеир.
Ще мога ли да го забравя
по пътя и този баир?
Не се извинявай, за Бога!
Не ти се и сърдя дори.
Ще мине и тази тревога,
ще дойдат и други зори.
© Никола Апостолов All rights reserved.
