Питам се къде сгреших,
Питам се защо не продължих
И отговор в нищо не намирам,
Нищо вече не разбирам.
Опитвам се наистина сега,
Но нищо не мога да променя.
С ръка сълзите ледени изтривам
И нова страница намирам:
Старая се напред да завървя
И смело пред всеки да твърдя,
Че и сама справям се добре,
И няма как да се чувствам зле.
Но лъжа е всичко, знам,
И пред чувтвата гласа е ням.
Къде сгреших, кажи ми?
Чувам само думите раними.
От тях сърцето трепти
И избухва в тъжни сълзи.
Само ти можеш да го промениш.
Смело шепти и бавно умира в мечти,
Защото думите му не чуваш ти
И продължаваш смело, нали?
А то напразно се надява,
За мила дума тъжно страда.
Но какво значение има, нали,
Дали ще живее или за теб ще тъжи?
Иска ми се ти да разбереш,
Че какъвто и път да избереш,
Това сърце за теб ще шепти,
Твоите очи постоянно ще следи,
Изпълнено с напразни мечти
Ти да кажеш "да" и да продължим,
Заедно дори и в ада да горим
Заради една любов силна, красива
И една съдба, усмихната, щастлива.
За тези думи живея аз,
За тях копнея всеки час.
От теб усмивка очаквам да получа - 
Дано някой ден да сполуча.
Някой ден ти ще дойдеш, знам,
И ще се молиш за този грях голям,
И аз с радост ще ти кажа "да",
И ще забравя бързо, че кървя.
Ще забравя сълзите, които пролях
И ще живея с този грях.
Но знам, че щастлива ще съм
И спокойно ще заспя този хубав сън...