Oct 23, 2007, 3:39 PM

Болка

  Poetry
843 0 2
Ако се случи нещо с мен,
виновен ще си само ти,
че много лесно в чакан час
стрела в сърцето ми заби.
Да я измъкна исках в миг.
На пристана останала сама,
но болката изтръгна вик
и зейна тежка рана там.
Тя дълго, дълго ще гори,
ще пари като въглен стар
и сетната искрица жар.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...