Oct 23, 2007, 3:39 PM

Болка

  Poetry
839 0 2
Ако се случи нещо с мен,
виновен ще си само ти,
че много лесно в чакан час
стрела в сърцето ми заби.
Да я измъкна исках в миг.
На пристана останала сама,
но болката изтръгна вик
и зейна тежка рана там.
Тя дълго, дълго ще гори,
ще пари като въглен стар
и сетната искрица жар.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...