Болка
Пореден удар тишина...
Пак ме биеш, давай, зная, че така ще ти мине.
Накажи ме, нали съм лоша, оправдай си гнева с болезнените удари...
Не ще се противя, това не те спря преди, бий, раздавай справедливост за слабостта си...
Но, мили, знай едно, тялото ми болка не усеща,
Треска душата ми обзе, мислих, че виновна съм,
нямах сили да се боря, вяра в себе си изгубих.
Гордостта избяга, тя дави се в кръвта на твоята жестокост.
Жената в мен изчезна, както слъцето в моя ден...
И няма нищо, само болка в мен.
Но кълна се, мили, и твоят ден ще настъпи.
Гневът ти не ще се противопостави на душата ми...
Някой ден тя ще бъде силна, няма да боли...
Пирувай с твоите жени, с алкохол победата пирувай,
но помни, това е само битка в твоята вина, която оправдаваш в жестокостта...
Не ме боли... Ще се спася... Не ме боли...
© Росица Митева All rights reserved.
