Nov 16, 2011, 1:23 PM

Болка

  Poetry » Love
595 0 0

Защо да те забравя аз не мога,

защо сърцето ми отново страда.

Живея в болка и тревога,

изгаря ме мъка безпощадна. 

Душата ми тъне в страдание,

не мога да видя пътя напред.

Ден и нощ в изгнание,

аз се уча да живея без теб.

Ако можех времето да върна,

щях да пожелая да съм с теб сега.

И Земята аз ще преобърна,

за да те обичам пред света. 

Ще се опитам да те преодолея за напред,

живота си ще променя,

но дори да го живея пак без теб,

аз никога в сърцето си не ще те заменя.

Дори да те нямам в този свят,

аз бих се борила до край.

Ще мечтая и ще искам само теб,

ти си ми всичко, знай!

До болка аз ще те обичам,

до сетния си ден и час.

Пред света любовта си ще отричам,

за да не узнае никой какво било е между нас!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иваничка Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...