Болка
„Сърцето ми е буца сива руда”
П. Д.
И моето сърце е буца руда,
а празна чаша - моята душа.
Не знам добре ли съм или съм луда,
но страшно много искам да крещя.
Как искам да извикам, че не мога
да дишам вече в тези грехове...
Дано да видят всички небосвода,
да чуят как земята ги зове,
да видят колко много им е дала
и колко малко са ù дали те.
Не виждат ли кървящата ù рана?
Не виждат ли, че скоро ще умре?!
Без милост е човекът. Като хала
съсипва всичко, дето се допре.
Не вижда ли, че с толкова омраза
сърцето на земята сам ще спре?!
© Илияна Иванова All rights reserved.
