Застига ни внезапно, отрезвява,
припомня крехкостта на нашите тела,
в ежедневието улисани изпаднем ли в забрава –
извежда ни от нея и връща ни в реалността.

Понякога се случва душата да попада
под удари коварни, вещаещи реалността,
потънала в размисли, внезапно осъзнава
крехкостта на връзката си с действителността.

Успели сме с годините в своето развитие,
устойчиво противодействие за болката да пригодим,
от лéка на времето, поемем ли забвение –
спокойствие намираме и тя става поносима.

Случвало се е, факт е, дори да не ми се иска,
написаното съм изпитал и съм прозрял,
чувството разтърсващо ни – заслужава риска,
спомага прозрението, дори на непрозрял.