Болката не отихва,
Сърцето ми крещи,
Чудя се дали ще мога да забравя,
Чудя се за миналите дни?
Вървя си и си мисля,
Мисля за безкрайната тъга.
Ще мога ли да забравя всичко,
Или ще се скитам пак в нощта?
Сега отново седя
И си мисля за отминалите дни.
Гледам в очите си
Виждам само тъга, която ме гори!
© Десислава Иванова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
