Jul 31, 2019, 9:44 AM

Болка

  Poetry » Love
766 0 1

Не стига болката!
Тя никога не стига!
Все може още да боли,
все може да ти стори още,
и още може да те нарани...
Приспива те, нашепва ти, не мрази,
а тихичко напомня, че си жив...
живее във душата ти проядена,
от скъсани, избодени мечти.
Така боли изгарящо отвътре,
че се будиш сутрин със кошмар,
нали отново има ново утре,
и надеждата, че ще бъдеш там...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...