Не стига болката!
Тя никога не стига!
Все може още да боли,
все може да ти стори още,
и още може да те нарани...
Приспива те, нашепва ти, не мрази,
а тихичко напомня, че си жив...
живее във душата ти проядена,
от скъсани, избодени мечти.
Така боли изгарящо отвътре,
че се будиш сутрин със кошмар,
нали отново има ново утре,
и надеждата, че ще бъдеш там...
© Диана Димитрова All rights reserved.
Финалният ред - и надеждата, че ще си там...