May 16, 2022, 12:04 PM

Здравето

  Poetry » Other
682 0 1

Колко си ценно ти за всички нас,

често осъзнаваме туй твърде късно,

някои дори в последния наш час,

когато нишката на живота ще се скъса.

 

Най-голямото добро след живота си ти,

затова всички теб да имаме се борим.

Не винаги те пазим  - Бог нека ни прости,

всички те желаем - за туй не спорим!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

  • Бог не знам дали прощава, но смъртта не прощава!
    Колко народ си замина ей така, зАлудо, уповавайки се на бог.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...