В царството на коварността себе си поробих.
В усмивка устните до кръв издрах.
Съвестта си с кървава пръст зарових.
Да бъда друга покорно аз избрах.
А днес съм толкова бедна, колкото и бях.
Исках с чужди сълзи своите да отмия.
Исках безгрешна да съм в своя грях,
под чужда дреха болката си аз да скрия.
А разбирам - на суетата си съм се продала,
превивах се от болка в глупави борби.
Нима досега не съм разбрала,
че още жива съм, защото ме боли!