Dec 3, 2006, 8:46 PM

Болка

  Poetry
839 0 1
Болка винаги ще има,
във сърцето тя ще е неизлечима.
Спомена за теб живее още в мен
и нищо няма да го заличи.
Аз опитвам се да бягам
и опитвам да не мисля за това, което е било.
Бягам и не искам да се върна аз при теб,
където е спокойно и музика звучи.
Музиката на твоите очи.
И спокойно бе ми с теб тогава.
И сега спокойна съм, но ме боли...

Боли ме, че не те познавам,
боли ме, че не мога да съм с теб до края на света.
И отново ще ме заболи,
защото края наближава.

Болка страшно в мен крещи
и обрича нашите мечти.
Всичко във безвремието на деня
съсипва моята душа.
И викам... и крещя
искам да съм с теб сега.
А не мога... и бягам.

Не искам прошка за това, което направих,
не искам нито любовта, която ти ми подари.
Не искам нищо от това, което исках преди...

Искам да си щастлив ти, колкото и да ме боли.

Желанието с болката ми несравнима
поражда жаждата ми неутолима да те притежавам.
И да имам всичко твое,
и да бъда с теб.

А тогава защо боли ме?
Защо всяка мисъл за тебе е болка?
И защо не мога да го изрека на глас?

Защо не мога като вчера... като утре... днес да съм без глас?
Защо ти си всичко за мен сега?
Защо ме боли да усетя?
Защо боли?... не говори... помълчи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра Ангарева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Намирам го малко хаотично, но чувството ми е доста познато. Според мен малко трябва да го изгладиш. Но идеята е много добра и чудесно изразена.
    Поздрави!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...