Сърцето се къса от болка жестока,
в очите напира единствено плач -
намерих безмилостен нежен палач
в лицето вълшебно на фея висока.
Кажи ми за мъка какъв ще е срока,
ще бъда ли някога волен ездач,
или да поема от онзи илач,
що води към бездна безумно дълбока...
Мълчи, о, сърце! Мълчете, уста!
Мълчете, проклети човешки копнежи,
що тласкате вечно към грешни слова!
На болка страхотна в ужасните мрежи ...