Казват, че сърцето не боляло.
Мен пък просто ме боли, боли...
Май спокойствие не е видяло
и на дясно то се търколи.
Пак кръвта във него си клокочи,
но отслабва верният му пулс.
Очевидно туй за мене сочи,
че му свършва жизнения курс.
Сещам се защо е тази болка.
Смятам тук- пред вас- да се издам.
Любовта не му е вече шнолка...
Трябва бързо Обич да му дам!
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
