Като ангел от небето
дойде в мрачните ми дни.
И запали искрицата в сърцето
и мене вече не ме боли.
Болката царуваше в мене дълго.
Но ето, че Любовта пак я победи.
И отлитна тя на бързо
в мрачните си покрайнини.
Пак ще се върне тя при мене,
но душата ми заета е от Любовта.
Ще пренощува тя за кратко,
но ще е на гости, а не у дома.
© Пламена Добрева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
