Онази песен, знае толкова…
все още слушам я, забравен,
а болката е тапа коркова,
винарят май ми я остави.
А тази ти? Коя си днес?
Тъжната и груба истина,
отивам си, това е жест
и ближният ограбва ближния.
Пий от мене и ще знаеш,
че бъдещето е градина,
в нея можеш да се каеш,
дори за болка непростима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up